В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве.
Облачно-слънчеви нишки
предат върховете.
Денят, счупен надве
тегне над Устра –
на колене.
Под коленете му,
все тъй непревзето –
небето.
22.05.2003
© Мария Димитрова Все права защищены