11 мая 2017 г., 14:12  

Устрем... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
693 3 11
Този устрем на душата, който говори,
тихичко, викащо, пеещо, всякакво...
и със всичко показва живота в себе си...
Когато се питаме или измъчваме,
когато се радваме и ненужни са отговори...
защото сърцето в него просто трепти,
и безумно копнее за възможности,
за единствени мигове, спиращи дъха...
да си го върне и свободно да лети...
Нависоко, отвъд птиците и небесата...
по средата в цветовете на дъгата...,
а дори и надолу към прозрението... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Все права защищены

Когато имаме този устрем или по точно, когато го открием...всичко придобива смисъл. И сме нетърпеливи търпеливо да живеем със всеки един атом, със всяко кътче в нас. И тогава не ни е нужна болката като отрова и оръжие, а само като вдъхновение и разтърсващо успокоение...Тя ни е нужна, защото в нея чувстваме красивото най - силно, но когато ни заслепява и унищожава, когото ни отвежда към безчувствието трябва да я освободим и да се освободим...Има жива и мъртва болка...Коя избираме...- същността или смъртта...

Предложения
: ??:??