Приятелю, годините минават
и ние с тях вървиме... за беда,
изпитвайки съмнения и сладост,
докоснали се тайно до греха.
Натрупали от дните си умора,
нагърбени с товара им жесток,
оставаме си пак онези хора
от младостта, но с усвоен урок:
"че в този свят е преходен живота,
че има и начало, и... финал,
че с хъс понесъл кръста към Голгота,
човекът крачи пътя... сам избрал."
Как в него ще вървим... е много просто,
с отчаяно наведена глава,
или приели си урока... съдбоносно,
със мъдрост ще бележим зрелостта.
Приятелю, годините минават...
но нека в тях открием радостта,
щом дните отредени въплъщават
приятелство, любов и доброта!
© Таня Мезева Все права защищены