4 окт. 2007 г., 08:52

Усъмних се 

  Поэзия
1288 0 16

Усъмних се в правдата за малко
и заплитах се с въжета от лъжи,
повярвах в теб наум, но жалко -
загубих смисъла във твоите очи.


Усъмних се в любовта ти чиста,
летях със скорост по измислено трасе,
без спирачки по безкрайната ти писта
и катастрофирах в твоето сърце.


Усъмних се във душата ти за миг,
удрях те със думи на раздяла,
държах се, сякаш бях шизофреник,
с две личности, събрани като цяла.


Усъмних се в истината - за двамина,
с двойна доза животински хъс,
превърнах месеца си във година,
а от небето си запазих само къс.


Усъмних се в избелялата реалност:
на места прозираше сърцевината,
измислих своя сцена на прощалност -
със тебе си отиде и вината.


© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??