След слънчевите съботи на свободата -
илюзия оказа се надеждата за утрешния ден.
Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:
*
Към края сме! Тук всичко свършва!
Това е, моето момче!
Изпращам с дълъг поглед и последната надежда,
напуснала безмълвно черупката на моя бряг.
Усмивката на радостта ми - под залеза приведена,
разлиства спомени безцелно като в някакъв атлас.
Макар да знае твърдо, че нямат география
мечтите, мъката и радостта. ...