Боже,

за толкоз време как не го разбра –

не мога

да повторя чужда обич.

Да върна стари времена.

Да драсна кръстче върху

раните.

И не замествам половинки

на пръснати от безразличие сърца.

Не съм пророк, нито - месия.

Не давам на ангро надежди.

Не търся в

девет кладенци вода,

за да доказвам

колко съм над прежните…

За толкоз време как не го разбра -

Че аз съм

трънчето в душата ти

Боля те нощем.

Безпаметно.

Дори когато на луната спя…

Но и мехлемът съм.

… За някога…