След толкова години мъка и след толкова сълзи....
Днес искам всичко да забравя, защото все още ми се живее....
Силно вярвам, че много скоро ще спре да ме боли
и утре знам, че и над мене слънце ще изгрее!
Живеех в мрак и самота. Падах и много лесно се предавах....
Не разбирах нищо и дори наричах лесното - трудно,
но сега съм друг човек и смело напред продължавам,
защото искам да чуя от татко думите "Гордея се със тебе, синко"!
Плачех след всеки провал вместо да се усмихна и да продължа,
дори не исках да заспивам и се страхувах, бях като малко дете....
но сега вече съм друг и като истински мъж живея и се боря....
с надеждата, че утре и над мене слънце ще изгрее!