Стоя на прозореца и се взирам в тъмнината.
Ослушвам се да чуя нечий шепот в тишината.
Но нито звук... Единствено цигарата дими,
а пушекът чертае неясни образи.
Какво се случи? Как се озовах сама
в тази непрогледна, студена мъгла?
Нали уж всичко бе толкова прекрасно?
Как изведнъж превърна се в ужасно?
Стоя и мисля... Не спирам да се чудя.
А може би това е някаква заблуда?
Гледа ме луната, светейки пред мен,
и шепне ми: „Мисли за утрешния ден!“. ...