В очакване аз тръпна,
часовете трескаво броя.
Зная, утре ще те зърна
и от желание горя.
В очите ти, звездици,
да се огледам аз
и потънал в техните зеници,
над себе си да изгубя власт.
От устните ти тъй вкусни
малинова свежест да събирам
и те бавно и изкусно
по мен да се разливат.
Чертите ти изящни
бавно с пръсти да обхождам
и страховете досегашни
в сърцето да пробождам.
В красивия ти лик
дълго тихо да се взирам
и през този кратък миг
нежността ти в шепи да събирам.
С косите ти прекрасни
като дете да си играя,
да ги докосвам страстно
и смело да мечтая.
Че след днес ще дойде утре
и ти пак ще бъдеш с мен,
и че за двама ни, отвътре
винаги ще го има утрешния ден.
© Станчо Станчев Все права защищены