5 июн. 2007 г., 13:12

Утрин 

  Поэзия
583 0 5


                                      Вървя под утринното слънце
                                      и вдишвам аромата на деня.
                                      Как чудно е да знаеш, че живееш,
                                      че пак си се събудил от съня!
                                      Вървя и свиркам си една,
                                      тъй стара песничка с уста,
                                      за миг забравила света
                                      със цялата му суета.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??