Утринна експресия...

О, изгревът е толкоз чуден

и утринта е тъй вълшебна,

че мен ми стига дето буден

съм в тоя миг да ги погледна!...

А в огъня на заревото

и схващам Божия промисъл:

животът вечен е защото

да се повтаря е орисан!...

Сънливо Вятърът люлее

листа и клони с шепот нежен-

ранила птица дръзко рее

крила във полет неизбежен!...

И дишам леко... А  замаян

сега от тази свежест хладна,

си замечтавам как: Безкрая

от идващият ден да грабна...

... Възторг  във Утрото ме взема

с криле на буревестни птици-

към Слънцето да се въззема

и да го събера в зеници,

та нощ притисне ли Земята

в обятия студени, тъмни

да върна Слънчевият вятър-

и тук отново да се съмне...

Коста Качев