На фона прозоречен,
в обятията – най-фините-
на мъглата,
по Орех могъщ
с крилато разперени клони,
скокливо Катеричка катери се,
в прегръдките си обгръща го.
И с бяг лъкатушещ,
закачливо-игрив,
изписва йероглифа неразчетим
на свойта интимност.
© Вълчо Шукерски Все права защищены