Прохладна бистра синева,
зад хребет слънцето наднича.
Стаена тръгва си нощта,
Земята в светло се облича.
Прелита птица устремена,
с криле гребе от тишината.
Гората рóсно пременена,
с листа отпива светлината.
С утро ражда се денят,
с утрото дохожда мъдростта.
И надежда нова всеки път
утрото дарява на света.
© Хари Спасов Все права защищены