Слънцето огрява дървета мълчаливи-
сънени все още, неотворили очи.
Бавно отмятат завивките си сиви,
позлатени грейват рошавите им глави.
Селото унесено кротко лежи,
как да се събуди- толкова е рано?
До късно падащи звезди брои,
не му се още никак става!
В тишината чуруликане се чува-
по жиците са лястовици жива броеница.
Пеперуди с блеснали крилца танцуват,
цветя из росата надигат главица. ...