Утро бе

22 мар. 2005 г., 19:32

Поэзия

915 0 2

   Утро бе.
   Слънцето ми се усмихна.
   Щастие във вените ми бликна.
   Слънцето ми се усмихна
   с твоята усмивка,
   с твоите ласки ме погали
   пролетният, чакан дъжд.
   Лед студен в огън се разпали.
   За живот животът ме покани.
   Утро бе - слънчево и топло.
   В небето птиците летяха,
   като мен и то не срещна изгрева само.
   Прошепна ми със тих гласец-
   мелодичен, нежен, като песен на щурец.
   Нашепна ми, че още жива съм и че обичам,
   че в мен сърцето още бие
   и няма смисъл да отричам,
   че докрай със теб ще бъда
   и до край ще те обичам.

Утро бе

Свързани произведения

Комментарии

Предложения