Събуди ме в утрото с чаша кафе,
подслади го със бяла усмивка.
Поднеси в леглото ми синьо небе
и дъга от цветни мъниста.
Събуди ме с изгрев от бурно море
и слънчев лъч – огнен и искрен.
Надежда дари ми и силни криле,
към мечтите красиви да литна...
Събуди ме в зората със нежни ръце,
прегърни ме вместо топла завивка.
Стопли ме със думи и глас – кадифе,
превърни сутринта ми във приказка.
Събуди сетивата за теб и за мен,
с милувка като полет на птица.
Красив е дори всеки делничен ден,
когато любовта ни е искрена!
© Пламена Владимирова Все права защищены