24 апр. 2008 г., 12:37

Утро с вкус на самота 

  Поэзия
925 0 24
 

 

Утрото ме стигна уморен.

Боляха от сънуване очите.

Аз имах те. Усмихната. До мен.

А после те прогониха петлите.

Отиде си с тръпчивия ми вкус

отмит от билковата, зъбна паста.

Разми те сутрешният душ

и чашата кафе на масата.

 

Остъргах те от хрупкавия хляб

с препечени страни - до черно.

Без тебе хапките болят.

Ножът се превърна във неверник.

Поряза ме. Изпсувах го. Кървя.

В червено давя бялата салфетка.

Тежко е, но трябва да вървя.

Животът още дава ми пътека.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??