УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата,
поливат се – и пръскат се с вода,
и в този миг са истински дечица,
а аз си гладя бялата брада –
ронлив баир със троскот и сърпица,
избърсват се със синия пешкир
пред спуканото свое огледало,
така красив е Божият всемир! –
с надеждата – денят да е начало,
дори и в боклукчийския казан,
а може и в Галактики отвъдни? –
да кацне птиче в топлата ни длан
и щастието наше да се сбъдне,
момчета, снощи скътах някой лев,
ще стигне да си купим тарга бира...
Животът е единственият кеф,
във който Бог за обич ни събира.
© Валери Станков Все права защищены
Неподражаем!