Надежда се чете там
дълбоко в твоите очи
Ти искаш го , да знам .
Ала утробата мълчи !
Дали живее в теб вече
детето твое , не личи
Желаеш новото човече .
Ала утробата мълчи !
Мечтаеш да го видиш
потъваш в своите мечти
Копнееш да го усетиш .
Ала утробата мълчи !
„Часовника” ти изостава
започва тъжно да звучи
И малко време ти остава
Ала утробата мълчи !
Изгаряш от тревожност
празнотата в тебе горчи
Диагноза- /невъзможност/
Завинаги утробата мълчи !
© Анета Саманлиева Все права защищены
Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
Ради права си за децата чакащи деня
в който втори дом ще открият някъде
Да Весан не е изповед и лична история
ала за много хора често това е случване
Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
Бог е милостив , трябва вяра и силно искане
Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
и дано тези които имат нужда усетят това трептене
За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
стиха е за онези не усетили радостта от това щастие