Светлина крещи, накъсана в червено -
със цвят на болка на живот... на памет.
Залязва утро, трудно от мечти.
Нощта изгрява среброзъба непременно.
Светлина усуква милиардите лъчи...
В нощта криви самотен пламък.
В кръвта ми мигат чуждите съдби...
и светлината им в очите ми звучи.
Светлината им крещи в червено...
Нощта изгрява среброзъбо над мечти,
но утрото ще дойде... непременно!