29 нояб. 2006 г., 00:04

Увереност 

  Поэзия
1268 0 5

Със Любовта във битка сме отдавна!
Но често губя битките си аз!
Прострелян от гореща всеотдайност...
попадам в плен на нежната и власт.
Словестната ми стара карабина,
предателски отново пак мълчи.
Но Тя протяга клонче от маслина,
зелено-като нейните очи!
А пък Животът отстрани се смее
със своя злобен и брониран смях.
И питаме се -как да проумеем
къде играта се превръща в грях?!

Какво от туй-дори да съгрешим,
грехът  ще бъде миг неповторим!

© Владимир Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??