Твоята песен
преля от очите ми,
напълни душата,
запулсира в кръвта...
„Моя любов!“ -
китарата плачеше.
Черен кос прелетя
и със мрака се сля.
Времето лудо
назад запрепуска -
ветрогонен жребец
без ездач и юзда.
Плиснаха спомени.
Пламнаха чувства!
И безутешна
заплака нощта...
© Ваня Радовенска Все права защищены