Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Само аз ли… забелязвам,
че живеем в кофти сън.
Шест години ви приказвам,
колко страшно е навън:
Онзи ден - с една съседка
аз попаднах във капан:
в асансьорната ни клетка
бях от нея разкатан!
Цял следобед в асансьора
с нея чакахме техник.
Бях - безсилен - без опора,
и в един нещастен миг
тя ми скочи на вратлето
и ме почна със език!
Аз бях женен - общо взето,
и заплаших я с плесник!
Но, красивата блондинка
своя набег продължи!
В асансьорната кабинка
тя започна да ръмжи
и да драска по гърба ми,
да ме хапе по врата!
Да ми срича - секси думи,
в слабините ми с ръка!
Аз се дърпах много здраво
в този тесен асансьор!
Учил бях - с години право,
исках да й дам отпор!
Дълго се съпротивлявах,
мятах се насам-натам!
Чуках, блъсках, наранявах
асансьорният таван!
Два-три часа аз се мъчих
със прекрасното моме!
Чак към пет техникът включи
асансьорното реле.
За което - в крайна сметка
той получи хонорар!
Че с красивата съседка,
с помощта му… аз бях звяр!
Юри
Йовев
Ноември
2023 г.
© Yuri Yovev Все права защищены
Наказала си съседа! Браво! А на мен това ми е второто стихотворение за приключение в асансьор! 😀