ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
2 янв. 2013 г., 22:28

В автобуса 

  Поэзия » Любовная
607 0 13

Червило, нежност, слънчев тен

и женски трепети - свръхдоза...

тя седна точно срещу  мен,

но нямам време, нито роза...

 

Две спирки сигурно е тук,

как искам всичко да ù кажа...

Не ме поглежда, ех, напук,

а погледи  по нея мажа...

 

Ако я заговоря... знам,

ще ме изгледа горделиво -

тя е красива като храм,

издигнат в чест на обич жива.

 

Тя е молитва, скрила грях

в едно тъй търсено спасение,

желание да стана прах

в разпятие от вдъхновение.

 

И все пак - колко е часът?

Дотам ли стига автобусът...

Усмихна се... "ще сляза с вас,

че без това ужасно друса..."

 

Поседнахме във кафене -

какво пък ако закъснея,

дано с очи ме разбере,

че цял живот съм чакал нея...

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??