Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
22 дек. 2019 г., 10:22

В Балкана 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
1283 1 5

Израснах във Балкана в село диво,

от кладенеца носехме вода,

прескачах ручеите пенливи 

и някак си не бе ме страх,

че в шумата чакал ме гледа,

отнякъде промушва се сърна,

дори и пепелянка да изсъска

не я убивах - божа̀ твар.

Цъфти навсякъде, не само слънчогледа,

земята губер е от девствени цветя,

върба свенливо клони е навела,

аз помня люляковата гора...

А падне ли студът и сняг запръска

онези преспи до човешки бой,

по ската без шейни се спускахме

до тъмно, докато не чуем вой.

Ушите зачервени ще се счупят,

носът тече, но все ни е едно - 

на баба във огнището припуква

нацепено от дядо ми дърво.

На старото кюмбе поцвъркваха

печурки след дъжда набрани.

По чачъра̀ в галоп се втурвахме

до причудливия вехт камък,

където някой сътворил е

легло на Марко Кралевити,

подковата на Шарколия

и люта сабя Дамаскиня.

А Шаро - всеки го е имал,

подскача весело, играе,

дори и чужд човек да мине,

пролайва - само да се знае.

В Балкана нощем става страшно

и пътник винаги се среща

като приятел - с хляб и сол,

там хората са по-горещи.

 

Сега в града съм.

Многоточие...

 

Всяка дума е "По истински случай" - реални места и спомени.  :)

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво! Много!
  • Спомени детски... А всичко си е там и люляковата гора, и причудливите камъни, носещи митове и предания, даже и кладенчето, старата воденица, има пещера, но къщата е заключена и безлюдна... А как ми се ходи там! Благодаря ви, приятели!
  • Харесвам как пишеш и се радвам, че открих още един автор, чието творчество ме вълнува.
    А градското многоточие... няма душа...
    Поздравявам те.
  • Защото е истинско и най-вече няма да се върне.
  • Като коледна приказка.Много хубаво!
Предложения
: ??:??