Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите,
от столетия в нея вкопчени,
а в недрата ú вещери крият се
в тъмнината, която клокочи!
Бели кърища, легнали в нищото,
в черни пазви са скътали хляба;
диво вплели се в тях коренища,
жадно пият– сили им трябват! ...