18 нояб. 2005 г., 13:43

В бездна от самота 

  Поэзия
1464 0 1
В бездна от самота
Невъзможна се оказа любовта,
безмислено е да ридая.
Бездомната ми, скитаща душа
все горещи молби отправя.
Ала аз знам ти никога
не ще ме обичаш истински.
Изгаря болката непоносима,
която ти ми причини.
Не от жестове и дела,
а от безразличие съм изтощена.
Ти отнасяш се с хладнина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Томицина Все права защищены

Предложения
: ??:??