Няма как да замръзна, когато гориш.
Твойта сянка е лодка, в която заспивам.
Моят сън е без тебе мечта на каиш.
Аз без тебе съм къща, напълно изстинала.
И от много години по-грешна от теб,
ти прощавам невинното, светло обичане.
Знам, че дивият страх ти се струва нелеп.
Че сърцето ми все на шишарка прилича.
Изчервяваш се – сякаш рисуван с боя.
Още плачеш, когато обесват мечтата ти.
А грехът ти побира се в атом вина -
да обичаш бодливия свят на шишарките. ...