Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега
Нямаше оферти за такива.
Поклащах съжалително глава.
И го виждах, натъжен, да си отива.
Идваше надвечер, все беше страхлив.
Дали от срам? Или от нещо друго?
Бе дребен, пенсионен, плашлив.
Безработен, като всички други. ...