В едно колкото далечно,
толкова и близко, царство
на игрите, на децата вечно
царство - господарство, 
живееха щастливи
две братчета красиви. 
Сутрин щом очи отворят
те един през друг говорят, 
смеят се, после плачат, 
тичат, падат, стават, скачат... 
И тъй от игрите уморени
вечер заспиват те изтощени. 
А защо децата са самички? 
Сигурно се питате всички!
Защото тъй си пожелаха, 
защото мама или тати
задачи все им даваха... 
-Зъбите си мийте! 
-Млякото си пийте! 
-Играчки съберете! 
-Сега се облечете!
-За сън е време, спете! 
-Зеленчуци трябва да ядете! 
И една вечер преди да заспят
двете братчета се стегнаха за път. 
Облякоха си пижами нови 
и вече бяха съвсем готови!
Легнаха и затвориха очите...
Вече бяха в страната на мечтите!
Другото го разбрахте в началото. 
В игри и закачки им бе времето, цялото. 
Но... Да издържиш така
можеш ден, даже и два.
После разбираш, трябва храна, 
трябват ти ласки, преди съня... 
Двете братлета, 
овесиха нослета, 
даже сами зъбите ще си мият, 
само да могат в мама да се свият... 
Татко да ги погали, 
пък и да ги похвали
като стаята си подредят. 
Погледнаха се и в миг
затвориха очи и с тих
глас прошепнаха:
-Искаме в нас....
Очите си отвориха
и в миг се ококориха! 
Мама над тях се бе навела 
в красива рокля от дантела, 
татко до нея стои и гледа 
юнаците си палави спящи... 
Ех, че радост голяма настана
и двете момчета 
с медни гласчета 
заговориха в едно:
-Мамо, тати, тати, мамо, 
отиваме да се измием! 
Вече млякото ще пием! 
Ще събираме играчките, 
ще изпълняваме задачите, 
защото безгрижно се живее
в страната на игрите, 
но щастливо сърцето ни пее
като сме заедно всичките, 
като прегръща ни мама, 
като хвали ни татко 
и като хапваме сладко! 
-Колко добре сте разбрали
кое е важното тук, деца! 
Весел татко ги похвали. 
-Колкото и да искате игра 
най-хубаво е у дома! 
Тук заедно се трудим, 
раничко се сутрин будим,
но и грижим се един за друг, 
както никъде и никой друг. 
Защото сме семейство, 
защото сме задружни, 
защото сте ни богатство
най-свидно на света! 
Вие, нашите деца!