Ако някой ден животът свърши

и заклещи болка в ледени криле,

знай, щастието не ще приключи

с вопъла на плачещо дете.

Обичай с болка в очите,

усмихвай се в чуждото лице,

приказките изолирай от ушите

и не докосвай непознатите ръце.

Срещай страсти - дълбоки, сърдечни.

Загърбвай всеки грозен щрих.

Заключвай старите поеми,

дошли от спомените с вятър тих.

Не крий омраза зад лъжата,

закриляй в сънища безброй.

По пътеки бясно тесни

ще тръгваш в силния порой.

Откъсни си рози от червената градина,

наситена с уханна миризма,

и знай, че и тази зима

ще чакам с трепет вечерта.

По пътя грешен тръгвай бавно,

не изтривай своите следи.

Аз давам любовта си жадно

на самотници, презимували сами.

Ще бъда стон, заглушен в твойте звуци

от горещи летни слънчеви лъчи,

щом искаш истината без лъжи.

Затова сега те моля, забрави ме!

За мен след време си спомни.

Заради тебе ще засипя плахо с надежда,

целогодишно пустите у мен руини...

... Сега върви и нека времето лети!

19.06.2007

Miss Independent