В целите си

30 нояб. 2019 г., 09:07

Поэзия

270 0 2

В ЦЕЛИТЕ СИ

В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична.

През мрака лъч светлина ме докосна.
„И това е мираж, игра на желания.“ -
помислих си няма, посрещайки госта,
но продължих да гледам с мечтания.

Обгърна ме огън - надежда и страст.
Полетях... нежна пеперуда край него.
В сърцето ми той втурна се с власт.
Забравих що е страх, суетност и его.

За щастието може да съм вече мъртва,
но оня миг, оня огън в мен още горят.
Пороен дъжд, или луда вятърна жътва,
ще могат ли вихър сърдечен да спрат?

29 11 2017

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-11-30T13:01:28+02:00

Тъкмо тъй и аз си го думам... Благодаря, Георги!
генек (Георги Коновски)

2019-11-30T10:14:51+02:00

Да, бе - щастливо умряла...
Така си е добре.
Хареса ми.