пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
23 мая 2020 г., 23:03

В човешка кожа 

  Поэзия » Философская
680 0 0

 

Като ги гледам тия дракони

ми замирисва на кръв човешка.

Не ми е до галене и прегръщане,

зверчета без милост и грешка.

 

Като ме гледат полусмирена,

приведена, на едно коляно,

приемат ме за видение

във кривото огледало.

 

На изток ще се пропука

зора или слънце, все тая.

От тежките думи земята,

ще се продъни в безкрая.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??