Самотно животинчето навънка, родило се бездомно с кучешка съдба, някой ритнал го без жал, защото е издънка, сега във ъгъла бере душа. Никому виновно, малкото сираче, отвръщат минувачите глава, в студа държи се, без да плаче, а хората нехаят, че мръсно, мокро ще посрещне то смъртта. Във джунглата присъщо е ранените да бъдат изоставени, но в този град бетонен тъжно е как ценностите просто са забравени. Едно кутренце, повалено от злобата човешка, не от зимата, глада, показва ни с болезнена насмешка хората не с животинска, а с дяволска душа.
© Антония Спирова Все права защищены