Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
10 апр. 2007 г., 10:23

В ЦИРКА 

  Поэзия
698 0 13
 

В ЦИРКА



Илюзионен глад душите ни изпива,

стаен във всички тънки сетива...

Илюзия, илюзия и - "Вива!",

а ти не си щастливец от това,

факире щатен, клоуне признат.

На този свят привикнахме с измама -

колосана, блестяща, разцъфтяла...

Та ти си най-нещастен в тази зала -

измамен подражател на имама...

Но ето - краят на сеанса наближава...

Да нямаш собствена илюзия - е крах!...

А... може би и ти се заблуждаваш,

че си щастлив сред този купен смях?...



Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен е, Ванилин!
    Поздрави!
  • Благодаря, Мария!
  • Благодаря, Ведрин! Ако е рекъл Господ, ще "порежем" още малко...
  • Благодаря ви, Габриела, Вальо, Зоя, Веси и Нели! Бъдете живи и здрави и - да продължаваме да се борим с Живота!...
  • Така силно ми въздействат всичките ти стихове и така ме карат да се замисля, че чак настръхвам. А уж напоследък се стремя да гледам на нещата по-леко и не толкова сериозно, но за някои неща човек не може да не мисли. Продължавай в същия дух. Между другото, благодаря за хубавите коментари. Не им отговарям, защото напоследък рядко успявам да се вредя на компютъра, това не значи, че не ги чета, както и стиховете ти,макар и със закъснение. Поздрави!
  • Много размисли ме обвзеха...
    Болно ми стана като го прочетох
  • Страхотно!!!
  • Да нямаш собствена илюзия - е крах!...

    А... може би и ти се заблуждаваш,

    че си щастлив сред този купен смях?...

    Не точка ами такава яма зее на финала, че направо настръхвам от усещането как падам в нея!Поздрави!!!
  • харесвам стиха ти,защото е въздействащ,защото ми показва,че ИМА хора,които имат поглед,жадуващ "отвъд"-далеч от ужасно клищираната рамка,в която Трябва да живеем. аз понякога,осъзнавайки,че съм заобиколена от грозните илюзии в "реалното",създавам свои,по-красиви и те за мен са истина....да си сред лицемерни хора не е лицемерно спямо тях,а спрямо твоята същност!
  • Спокойно, Мими! Всичко е един дълъг процес на самоопознаване, наречен Живот.
  • Напомня ми много на едно мое стихотворение наречено "Театър" ще го прочетете скоро , но първо искам да публикувам старите , за да видите от къде съм тръгнала. Наистина темата , по която разсъждавам в последно време е лицемерите и лъжите.Вече почти всички станаха лицемери..понякога се чудя дали и аз не съм след като говоря с тях и се правя , че са ми приятни.Може би станах това , което мразех...
  • Така е, Таня, всички сме в цирка. Всеки си създава своите илюзии... Благодаря ти!
  • Всички играем в цирка,наречен живот!Къде успено,къде не,но го играем!
    Поздравления и за този стих!
Предложения
: ??:??