20 янв. 2007 г., 21:07
В далечината
Една сълза попива в сърцето.
Една мечта хоризонта изгаря.
Една ръка докосва лицето.
Една лъжа в душата се повтаря.
И днес през световете аз вървя,
с наведена глава,търсещ покой.
И днес сред спомени кървя,
търсещ свят,който да е мой.
Последната врата пред мене шепне.
Последния залез от мечти и светове.
Дали ръката ми към теб ще се протегне,
изгубил отдавна във болка своето лице.
Последния мост през световете е пред теб,
последната врата към света на тишината.
Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината.
Една мечта хоризонта изгаря.
Една ръка докосва лицето.
Една лъжа в душата се повтаря.
И днес през световете аз вървя,
с наведена глава,търсещ покой.
И днес сред спомени кървя,
търсещ свят,който да е мой.
Последната врата пред мене шепне.
Последния залез от мечти и светове.
Дали ръката ми към теб ще се протегне,
изгубил отдавна във болка своето лице.
Последния мост през световете е пред теб,
последната врата към света на тишината.
Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината.
© Пламен Йовчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво е когато намериш сродната душа.Браво за стихчето ти.
Поздрави!!!
-
"Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината."
Много истинско написано!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!