Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш.
И мисли най-порочни в себе си питаеш.
Разбъркват се емоциите в главите ни - коктейл, превръщайки се в неуморен, многочасов, сливащ се апогей.
Отвеждам те в тих, уютен дом.
Там улавям, целувам и докосвам всеки сладък стон.
Разпръснати са по земята скъпите ни дрехи.
Падат плавно твоите доспехи.
Черпя вдъхновение от нашето безумие. ...