В дома на мама...
В дома на мама – времето е спряло...
Часовникът отмерва... тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща... светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни.
Отдавна тук е влязла вечерта...
Очите ѝ са старчески. И мътни.
Тя - все стои... На пътната врата.
Тревица скубе около чешмата...
Или разсажда здравец. И невен.
Или изправя колци на домата.
И гледа... с четири очи... За мен.
Яйца в престилката си е събрала.
Донесла е в котленката млекце.
Череши ранозрейки е набрала –
със сухите, напукани ръце...
В дома на мама – преди изгрев съмва.
Тя става всяка сутрин точно в пет!
И чак до залез – крак не си подгъва...
Та, дворът... затова ѝ е наред.
Тук – нищо не променя свойто място!
Откак се помня – мама няма мъж...
А оня паяк, във кьошето тясно –
от памти века – е един и същ.
Усърдно кърпи мрежата си прашна...
По нишките пробягва... И тъче.
В дома на мама – малко ми е страшно!
Тук времето... е спряло да тече.
Олющени са старите тапети...
Таванът е напукан... Няма мъж!
Сивеят излинелите пердета –
прокъсани. Като небе след дъжд.
Едно кълбо канап е все на прага –
да връзва избуялите лози.
Все прежда някаква – мотае, спряга...
И все – едното ѝ око – сълзи.
Мекиците – са винаги в неделя.
Със сирене. И лучени перца.
А на стената – в рамки пожълтели –
портретите на моите деца.
Децата ми – не са деца... Отдавна.
Но тя – не проумява този факт.
И час по час звъни – дали са гладни...
Че е сварила супа. От спанак.
След залез – тя заключва със синджира.
И топъл мрак по двора ѝ мълчи...
А тя – прането сутрешно прибира.
И нещо на кокошките гълчи.
Когато не остане, Боже мили! –
от мама – нито сенчица, ни звук...
Дано да ми дадеш сърце. И сили...
Да мога, Боже... пак... да вляза тук.
© Гълъбина Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мама
-
Прекрасно!
-
Поезия написана с много любов, тиха, но отекваща в душата.
-
Благодаря ти за този стих... Той рисува картини, лекува болки и създава емоции... Близките ни... Да ги обичаме и оценяваме, докато ги има, защото после тежи... Харесах от сърце!
-
Харесах! Изразен е един.цял живот! Аз имам един стих,, Благодаря ти мамо,, след като преминах през пътя без мама и Благодарих! Ако желаеш, прочети! Успехи!
-
Много истинско стихотворение.
-
Благодарности след година за твоя стих, той промени живота ми и този на моята 70 г. майка и 90г. баба. Ти промени съдби и ти благодаря. Никога не спирай да вярваш в себе си.
-
плача...остарял съм вече...или пък...!!!
-
Бе тъй нередно, да крада си чувства,
които си изпитвам и сама, но искрено благодаря,че има други, по-силни, по-прекрасни и с душа.. -
Колко силно и вярно е казана всяка дума! Върна ме назад в спомените ми, напълни очите ми със сълзи, трогна ме до болка!
-
Казват, че когато нещо те натъжава трябва да го направиш по друг начин или наобратно.
Опитах се да разместя куплетите ....
Нищо.
След това прочетох стихотворението куплет по куплет наобратно.
Пак същото - тъжно.
Казах си, че нещо не превя както трябва. Ще го прочета цялото, буква по буква наобратно, та дано да стане малко по весело!
Получи се отново великолепно, изпълнено с тъга, но съвършенно в своята красота стихотворение.
Хора!
Няма ли кой да ме спре и да ми каже, че съвършенството не може да се променя?
То е рожба на гениалното вдъхновение и трябва да остане такова - каквото си е. Дори разкъсващо с тъга сърцето.
Благодаря ти Гълъбина. -
Когато на човек му дотежи на душата и олекне на сърцето: тогава словото се лее искрено и достъпно.
Моите сърдечни поздрави,Гълъбина! -
Е те това е много,ама много хубаво! Браво ти! Дядо Зем
-
Силно, мноого силно и трогателно, и искрено. Брависимо, брависимо ...
-
Гълъбина, Поезията ти ме погали като крило на гълъб и насълзи душата ми... Трогателно пишеш, притегляш и завладяваш! Благодаря ти! Реверанс към големия ти талант!
-
Аз плача! Мисля, че това е достатъчно, за да покаже колко силно ходиш върху душите на хората. Отиде в любими, петичка, но няма да мога да продължа да те чета сега. Ще се върна пак. Много, много ме заболя.
-
Така се пише за големите неща - простичко и достъпно...
Почитания! -
Прекрачих прага и поспрях се след вратата.
Познах те, в тази поетична самота.
Елегия е второто ти име.
А Третото ти име - Красота. -
С възхищение пред поетичния ти талант!...
-
Препрочитам и пак го изживявам...Голяма дарба имаш🌷
-
Преизпълнен с емоции стих, върна ме в детството и моята баба...Благодаря!
-
Великолепно е.
-
В дома на мама е уютно,дори когато тъгата е трайна и видима.Съпреживях го!😑Красива носталгия.Пишеш завладяващо!🐎
-
Предаде ми емоцията..Чувствам се тъжна и в същото време очарована след прочита на този великолепен стих..Това е магия!
-
Колко е хубаво и колко е тъжно...Но написано с много любов!Благодаря ти казвам,за това,че го има!
-
Няма думи, които да опишат възхищението от този стих...Поздрав!
-
Знаеш че си талант, нали и моля те пиши.
-
Благодаря ти, че пируваш с Душата ми, Ренета Първанова.
И аз често съм тъжна... Тогава - пиша. Благодаря на всички вас, които се отбивате на тази страница. Вашето внимание към моята поезия - ми помага да се чувствам осъществена. -
...
-
Нямам какво да добавя, освен благодарност, че ни допускаш в твоя свят!
-
Чудесен стих!
-
Моите почитания.
-
Невероятно!
-
Истинско...
-
Почитания пред таланта, който носиш в душата си!
-
Поклон пред тази красота...
-
Снощи бях тъжна и си направих пир с твоите стихове, със всичките! Чудех се кога ще публикуваш пак...Тук ти се покланям, Гълъбина!!
-
Респект, Гълъбина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Респект към силната ти поезия!