В дома на мама – времето е спряло...
Часовникът отмерва... тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща... светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни.
Отдавна тук е влязла вечерта...
Очите ѝ са старчески. И мътни.
Тя - все стои... На пътната врата.
Тревица скубе около чешмата...
Или разсажда здравец. И невен.
Или изправя колци на домата.
И гледа... с четири очи... За мен. ...