Тези дни варих,
сладко от смокини.
И отпенвайки го с черпака,
сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя.
И поет и критик,
и драскач и рисувач,
всички сме в казана.
Врим на огъня и
пръскаме с горещина,
ръце, нозе, глави,
а кога се утаим,
времето с черпака, пяната премахва.
И остава всичко що е,
стойностно и лъскаво и вкусно
и след векове,
храна духовна да е!
© Румяна Щерева Все права защищены