Угарка от цигара
в пепелника хвърлена.
Седнала на дивана
гледам снимката сложена в рамка.
А на нея за другите - обикновен човек,
за мен - някой, който дойде отдалеч.
А те не знаят, не знаят,
нищо, по дяволите, не знаят
за този свят, който обитават.
И обещават ли, обещават,
нeща, които никога не ще направят.
Става твърде късно щом го осъзнаят... ...