Раздялата, тя трябваше да ни се случи,
не се пресякохме във подходящ момент.
Вселени ни деляха и няколко въздишки -
ураган преминал в празния ни ден.
Ти бе далечен, истински, неузнаваем…
В ръцете ти намирах пристан и мечта,
но краденият миг е толкова нетраен,
когато двама го споделят в тишина.
Раздялата, тя трябваше да ни се случи,
както случват се и хиляди неща.
Остава спомен, че можеше да се получи,
но в друго време с други правила.