В дупка

12 февр. 2008 г., 09:37

Поэзия » Философская

5.0 / 10

766 0 12

Изчезва мисъл в дупка на стената
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни
и, вярвай ми, той стига небесата,
а не смирение и мили думи.
В една реалност, твърде изкривена,
да си свободен носи ти вина,
от скука, ежедневно променена,
не знаеш: жив си ти или съня? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Гравирани въздишки
Созерцание природы

Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »