Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
29 дек. 2020 г., 19:38  

В душата ми – мотика, търнокоп ли... 

  Поэзия » Другая
482 9 17

Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.

 

А всъщност и морето не обичам,
Балкан ми дай на мене, коренища.
Къпини, сипей, мургаво момиче –
с което не приличам си по нищо.

 

Полето с лавандулите мираж е,
до смърт, до болка липсват ми елите.
Небето на орлите да разкаже,
дали за мене вятърът го пита.

 

В полето много мъчно се живее,
в душата ми – мотика, търнокоп ли...
И сáмо вечер чайникът запее,
та с мирис на липа да ме постопли.

 

Носталгията котката заприда,
навива се тъгата моя... Всуе!
В съня си под салкъмите ще ида –
ще викна чак до Бога –  да ме чуе!

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??