12 февр. 2007 г., 14:13

В душата ми се крия 

  Поэзия
927 0 3
Скривалище за мен е душата ми сляпа, крия се от съдбата, крия се от твърдата и лапа, обичам да решавам сам, но не и да падам там, там при мръсните души, криещи се винаги. Не мога да отрека , че понякога по грешен път се увличам, но поправям грешките си и пак по верния тичам. Защо така съдбата е жестока? Любовта несподелена да ми лепне точно на мен, обичам я, Боже, всяка нощ и всеки ден, а тя дори не ме поглежда. Не. Не искам да отричам, от любовта моя не искам да тичам, не искам да прекрачвам прага на самотата и да оставам без никой в тъмнината. Мъгла е в съзнанието ми, сърцето води ме напред, не виждам къде ходя, къде ме влече . Изгарям. Нощем не заспивам. Все за нея мисля, но не унивам . Съдбата може да се промени и някой ден да прегърна и целуна момичето на моите мечти .

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??