В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека,
под лъскавото на окъпани листа.
Дъждът, от покривите се отекъл,
свенливо свиваше се във калта.
Ръцете ми - във джобове замрели,
криеха лицата си в юмрук.
Стрелките на сърцето спрели,
разнасяха из тялото ми студ. ...