19 авг. 2011 г., 00:03
Потърси ме в дъжда, който тихо вали.
Не навън... Там е приказно лято.
А сред онзи, различния, в мойте очи,
който ражда сълзи в тишината.
И танцува с тъгата, до лудост пиян,
от това, че не може да бъде,
в твоя ден светлина и заветния блян –
други крачат по твоите пътища.
Но когато ме видиш, подай ми ръка.
Знам, не мога да бъда светица –
с всеки поглед в съня ти посявам греха
и страстта си в две пъстри зеници. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация