Когато лумне някъде искра
и зарево над небосклона грейне,
а моята изстрадала душа
от необяснима болка стене.
Когато плаче тихо вън дъжда
и в тъжен валс се вият дървесата,
изплува бавно в гъстата тъма
надежда крехка и позната.
С трептящ от нега огнен дъх,
сърцето бие и в сълза,
търкулната по нежен мъх,
изригва дива в миг страстта. ...