Смалих се и прегърбих си душата.
И за любов не смея да си спомням.
Зъл вятър вътре в мен сега се мята
Там, в ехото му, ставам по-виновен.
Трепери болно сгърченото време.
Не съществува лековитата отвара.
Разбитото сърце не търси стреме
и няма как да вярва в нова вяра.
Един самотен остров е небето.
Летя, но няма пак да го достигна.
Вечерните копита на конете
отнасят в залез сетните години... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.