В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си,
а Вятърът е с дъх на Послеслов
с фенер в ръка ще тръгна за да търся:
в годините изгубена Любов...
... От морската Стихия: страст и Вятър
ще взема, а от Бурите – озон
и минал като скитник по Земята
на Спомените в тъжният Сезон
ще навестя световните бардаци,
че някога щастливо там живях
и старите приятели моряците
ме чакат край кръчмарския тезгях...
Как сладък беше оня Грях продажен
когато след беснеещи вълни
потъвахме във ласките и даже
се влюбвахме в „крайбрежните“ Жени!...
А за това навярно Ураганите
кръщавахме със нежни имена,
защото и Жена когато „хване те“ –
е като ураганната вълна!...
... Ще търся недовършени Любови
(зарязвани понякога сред път!..)
да им предложа Хоризонти нови –
да живнат те и пак да полетят,
че много Страст неизживяна има
останала в безумните мечти,
а Гравитацията им необяснима
отново може да ме завърти:
и в Орбита чаровно – неотложна
пак Старата любов да продължи,
но с Нова страст, единствено възможна
във вече дълго страдали Души...
... А Времето е малко и не стига то
за цялата изгубена Любов
и сложна бе в Живота ми интригата
та искам в юбилеен Послеслов
да обясня почти необяснимото
и събера разпръснатата страст:
-- в Жените,
-- Секса,
-- Розите
-- и Виното...
...Но с паметта си докато съм аз...
Едно време в Океана
© Коста Качев Все права защищены