17 апр. 2010 г., 16:58

В гората сред птичия шум... 

  Поэзия » Философская
933 0 3

В гората сред птичия шум

аз ходя, крещя и живея.

Облякла криле от куршум,

аз ходя, живея и пея.

 

Седейки сред птичия шум,

аз дишам, горя и мечтая,

запратила своя куршум

към птици, летящи в безкрая.

 

Аз ходя, крещя и нехая,

а в мен планината цъфти.

Те чукат, летейки в безкрая

и дупки пробиват дори.

 

Аз дишам, издишвам, летя

в горите безкрайни и мъртви.

Събирам неживи цветя,

покрити със морави кърпи.

 

В гората лисици блестят.

Цветята цъфтят и отиват

в безкрая, където смърдят

на скръбта, във която загниват.

 

Аз ходя, мечтая, нехая

с диадема в косите. Уви,

запратила поглед в безкрая,

където гората шуми.

 

Лисици от злато блестят

със остри очи от листа,

овцете тъй шумно блеят,

позинали грозно с уста.

 

Аз ходя и дишам, и пея,

невиждайки в тъмни зори.

Аз дишам, издишвам и блея,

и спъвам се в куп баклави.

 

Листата шумят и живеят,

а захар посипва ги с звук.

Отгоре сиропи се леят,

а после се чува: хруп, хруп.

 

Аз дишам, мечтая и пея,

орехи похапвам дори.

С меда от безкрая живея

и с диадемата в мойте коси.

 

Те свирят, блещукат и носят.

Отнасят мига безвъзвратно.

Опитват от мене да просят,

мъгла получават обратно.

 

Аз ходя, мечтая и дишам,

лисици във мрака летят.

На листи от пепел аз пиша,

а те пък блестят ли, блестят.

 

А думите дишат и пеят,

умирайки в птичия шум.

Те вече не щат да живеят,

убити от моя куршум.

 

 

© Боряна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз дишам, издишвам, летя

    в горите безкрайни и мъртви.

    Събирам неживи цветя,

    покрити със морави кърпи.
    прекрасно пишеш бравоо
  • Благодаря, наистина е странен. Бях малко нервна, когато го написах. Беше на шега и просто реших да го пусна тук, за да видя как го възприемат хората, които се интересуват от поезия.
  • странен текст, дишащ. хареса ми. добре дошла!
Предложения
: ??:??